Every saint has a past, every sinner has a future.
There’s no saint without a past, there’s no sinner without a future.
Is that so?
The magic of language
Is it possible we understand the world without language? What other signs are there for us to see, hear, sense, smell, understand, conceive, and imbibe?
How does a blind person manage existence? Or a deaf one? Then why are we so attached to language and words, to sounds and articulation?
Communication is complex. Yet, language covers various aspects of it, words being so powerful and diverse – able to describe what the eyes can or can’t see, what the ears will or won’t hear, what … your heart will beat for or else, what your heart will stop beating for.
Words are magic.
(Yet living without them is, beyond doubt possible and pleasurable.)
Възможно ли е да разбираме света без езика? Какви други знаци съществуват, които да можем да видим, да чуем, да усетим, да помиришем, да разберем, да схванем, да попием?
Как слепецът успява да съществува? Как успява глухият? Тогава защо сме така вкопчени в езика и думите, в звуците и артикулацията?
Общуването е комплексно. И все пак езикът покрива различни аспекти от него, като думите са тъй могъщи и разнообразни, че могат да опишат това, което очите могат или не могат да видят, това, което ушите чуват или не искат да чуят, това, заради което … сърцето ти бие или пък, заради което сърцето ти спира да бие.
Думите са магия.
(И все пак, животът без тях без съмнение е възможен и приятен.)
In the heat :-))
For all of us who used to grumble in winter, with a tired sweaty smile:
In the heat
don’t drink mead,
for your head
will need
to heed
where you put your feet.
A friend of mine
Добра формулировка
Мисъл, която звучи добре, е добре формулирана. Не е непременно вярна.
We are all faced with a series of great opportunities brilliantly disguised as impossible situations. – Charles Swindoll
Всички сме чували тази, и подобна на нея, като например: “Когато животът ти предлага лимони, направи си лимонада.”
Колко от хората, които познавате, са успели в това? Дали тази тяхна способност е възпитана, или те просто са родени с нея? Кои са родителите им?
За лингвисти и преводачи тези мисли са упражнение и удоволствие, както задачите за математиците.
Cynicism – the wisened old age of idealism (misleading title)
“Inside every cynical person, there is a depressed idealist”
Why are so many idealists depressed? Is cynicism wisdom or simply old age? We say old is wise assuming that old age knows the answers to most questions. Is that helpful, or limiting?
On the other hand, what do limitations matter in old age? You’re anyway at the end of your road… So, could it be despair, instead of wisdom?
I don’t know so many wise old people, as frankly rude and spiteful. And they are all poor, of course.
So, could we say that money makes the difference between wisdom and despair?
And, could we say that remaining time to live makes the difference between cynicism and idealism?
Превод на абревиатури
Неунифицираната преводаческа практика позволява разнообразие при превода на съкращения. Преводачите избират дали просто да транслитерират, дали да преведат и да транскрибират, или след превода да изпишат целите изрази. Напоследък се налага последния метод, като най-удачен и разбираем за клиента. (Без значение, че оригиналният текст най-вероятно не е особено разбираем за читателя си.)
А какво да правим с неизяснените абревиатури, както в случаите, когато и клиентите не са наясно със значението им, като например учебни предмети от дипломите за висше образование, получени отдавна?
Waterloo, 1815
И други съдбоносни случайности щяха да се намесят впоследствие. Скрижалите на деветнадесети век не предвиждаха Наполеон да излезе победител при Ватерло. Време беше да падне този исполин. Беше натежал прекомерно в съдбините на народите. Димящата кръв, препълнените гробища, разплаканите майки са страшни обвинители.
Ватерло не е сражение, а кръговрат на вселената.
(Клетниците, В. Юго)
shadow where we used to see only light
Всеки вижда мислено Наполеон на кон, застанал на височината Росом с далекоглед в ръка в утрото на 18 юни 1815 година.
Доскоро той беше обкръжен с ореол. Но историята си каза думата: тя е безпощадна и често хвърля сянка там, където сме виждали само светлина. Опожареният Вавилон засенчва славата на Александър, окованият във вериги Рим засенчва славата на Цезар, разрушеният Ерусалим засенчва славата на Тит. Тиранията надживява тиранина.
(Клетниците В. Юго)
Подлизурки ли са медиите?
***
The Bulgarian President accused the Prime Minister of stressing and pressing the media. The Prime Minister, in turn, asked the media if they really felt so and asked those who did, to complain in public. The media, in their turn, invested great energy in their responses that, invariably sounded like: “Noooooo, definitely Noooooo. We are neitherpressed, nor stressed.” Such great energy did they put in this fast reaction, that it sounded overdone.
During this exchange of opinions the general public looked indifferently and in apathy.