#FilmFriday
Не се оставяйте да ви заблуди заглавието – “Чалга” не е възхвала на поп-фолк културата. Е, всичко се върти около желанието на главната героиня – Барбара, на галено Барби, от чието име е разказът, да стане известна… с нещо. Най-лесно с чалга. Може да пее, съгласна е на “всичко”, за да бъде известна и не се страхува, че цената може да се окаже твърде висока. Виждаме няколко драматични примера за съгласието с това “всичко”. Още с първия случай, в който си плати за услугата, уредена от собственото гадже, се затвърждава нашата увереност, че тази история ще ни въздейства. Мен ме поразплака, честно казано.
Струва ми се, че има неточност в диагнозата на Роза – приятелката по неволя на главната героиня. Във филма се твърди, че тя има биполярно разстройство, но според мен тя показва гранично разстройство. Наистина, на английски и двете звучат подобно – bipolar и borderline, и както всички личностни разстройтва, имат някои споделени характеристики и симптоми, но са различни. Биполярното се характеризира с редуващи се епизоди на депресия и еуфория. При Роза това не се наблюдава, поне аз не видях. Граничното, от друга страна, се изразява с непоследователност и неустойчивост на характер и поведение, променливи ценности, объркване по отношение на самия себе си и това къде си в света. Човекът може да е сърдечен и циничен, приятел и предател, твърде сексуален и напълно фригиден. При това, проявява и двете неща еднакво искрено – т.е. винаги се държи като себе си, няма имитация, фалш или скрити планове. Е, може би авторът не е бил адекватно консултиран по темата. А може пък аз да съм в грешка.
Що се отнася до края на филма – напълно нереалистичен. В началото бях истински разочарована. В живота тази история щеше да свърши по съвсем различен и много мрачен начин. Но после ми мина и реших, че всъщност авторът е искал да ни даде надежда. Надежда, че приятелството и любовта могат да спасяват. Надежда, че човек държи съдбата си в ръцете си, и че понякога късметът работи.
А може би просто е добра художествена измислица, за да не плачем безкрайно и безутешно.