Чалга – филм за надеждата и приятелството

#FilmFriday

Не се оставяйте да ви заблуди заглавието – “Чалга” не е възхвала на поп-фолк културата. Е, всичко се върти около желанието на главната героиня – Барбара, на галено Барби, от чието име е разказът, да стане известна… с нещо. Най-лесно с чалга. Може да пее, съгласна е на “всичко”, за да бъде известна и не се страхува, че цената може да се окаже твърде висока. Виждаме няколко драматични примера за съгласието с това “всичко”. Още с първия случай, в който си плати за услугата, уредена от собственото гадже, се затвърждава нашата увереност, че тази история ще ни въздейства. Мен ме поразплака, честно казано.

Poster of Chalga
Плакатът на филма
Сюжетът се развива шеметно, на моменти се виждат несъответствия. Например какво става в крайна сметка с оня куфар дето го търкаля навсякъде? В някои сцени го влачи, в други просто го няма, после пак се появява… Ще кажете “Не издребнявай,” но си знаем, че тези неща вадят очите на махнаджиите. Освен това се чудя как поддържа косата и грима си. Всяка жена знае, че външният вид иска време и пари, а Барби предимно обикаля улиците с изгладнял поглед и надежда да срещне богати клиенти.

Струва ми се, че има неточност в диагнозата на Роза – приятелката по неволя на главната героиня. Във филма се твърди, че тя има биполярно разстройство, но според мен тя показва гранично разстройство. Наистина, на английски и двете звучат подобно – bipolar и borderline, и както всички личностни разстройтва, имат някои споделени характеристики и симптоми, но са различни. Биполярното се характеризира с редуващи се епизоди на депресия и еуфория. При Роза това не се наблюдава, поне аз не видях. Граничното, от друга страна, се изразява с непоследователност и неустойчивост на характер и поведение, променливи ценности, объркване по отношение на самия себе си и това къде си в света. Човекът може да е сърдечен и циничен, приятел и предател, твърде сексуален и напълно фригиден. При това, проявява и двете неща еднакво искрено – т.е. винаги се държи като себе си, няма имитация, фалш или скрити планове. Е, може би авторът не е бил адекватно консултиран по темата. А може пък аз да съм в грешка.

Що се отнася до края на филма – напълно нереалистичен. В началото бях истински разочарована. В живота тази история щеше да свърши по съвсем различен и много мрачен начин. Но после ми мина и реших, че всъщност авторът е искал да ни даде надежда. Надежда, че приятелството и любовта могат да спасяват. Надежда, че човек държи съдбата си в ръцете си, и че понякога късметът работи.

А може би просто е добра художествена измислица, за да не плачем безкрайно и безутешно.

Author: soul mary

Writer, poet and reader