Brought to you by Mary K
People in poor countries are more entrepreneurial than people in rich countires.
Сиромах човек – жив дявол.
Every saint has a past, every sinner has a future.
There’s no saint without a past, there’s no sinner without a future.
Is that so?
Is it possible we understand the world without language? What other signs are there for us to see, hear, sense, smell, understand, conceive, and imbibe?
How does a blind person manage existence? Or a deaf one? Then why are we so attached to language and words, to sounds and articulation?
Communication is complex. Yet, language covers various aspects of it, words being so powerful and diverse – able to describe what the eyes can or can’t see, what the ears will or won’t hear, what … your heart will beat for or else, what your heart will stop beating for.
Words are magic.
(Yet living without them is, beyond doubt possible and pleasurable.)
Възможно ли е да разбираме света без езика? Какви други знаци съществуват, които да можем да видим, да чуем, да усетим, да помиришем, да разберем, да схванем, да попием?
Как слепецът успява да съществува? Как успява глухият? Тогава защо сме така вкопчени в езика и думите, в звуците и артикулацията?
Общуването е комплексно. И все пак езикът покрива различни аспекти от него, като думите са тъй могъщи и разнообразни, че могат да опишат това, което очите могат или не могат да видят, това, което ушите чуват или не искат да чуят, това, заради което … сърцето ти бие или пък, заради което сърцето ти спира да бие.
Думите са магия.
(И все пак, животът без тях без съмнение е възможен и приятен.)
For all of us who used to grumble in winter, with a tired sweaty smile:
In the heat
don’t drink mead,
for your head
will need
to heed
where you put your feet.
Мисъл, която звучи добре, е добре формулирана. Не е непременно вярна.
We are all faced with a series of great opportunities brilliantly disguised as impossible situations. – Charles Swindoll
Всички сме чували тази, и подобна на нея, като например: “Когато животът ти предлага лимони, направи си лимонада.”
Колко от хората, които познавате, са успели в това? Дали тази тяхна способност е възпитана, или те просто са родени с нея? Кои са родителите им?
За лингвисти и преводачи тези мисли са упражнение и удоволствие, както задачите за математиците.
“Inside every cynical person, there is a depressed idealist”
Why are so many idealists depressed? Is cynicism wisdom or simply old age? We say old is wise assuming that old age knows the answers to most questions. Is that helpful, or limiting?
On the other hand, what do limitations matter in old age? You’re anyway at the end of your road… So, could it be despair, instead of wisdom?
I don’t know so many wise old people, as frankly rude and spiteful. And they are all poor, of course.
So, could we say that money makes the difference between wisdom and despair?
And, could we say that remaining time to live makes the difference between cynicism and idealism?
Неунифицираната преводаческа практика позволява разнообразие при превода на съкращения. Преводачите избират дали просто да транслитерират, дали да преведат и да транскрибират, или след превода да изпишат целите изрази. Напоследък се налага последния метод, като най-удачен и разбираем за клиента. (Без значение, че оригиналният текст най-вероятно не е особено разбираем за читателя си.)
А какво да правим с неизяснените абревиатури, както в случаите, когато и клиентите не са наясно със значението им, като например учебни предмети от дипломите за висше образование, получени отдавна?