
***
Усмихнати,
не знаят, че мъглата чака,
дъждът ги дебне, а градушката
почуква нетърпеливи
топчета в скалата.
Не се пилей,
те идват
със усмивка.
© 2011 Мария Колева
Sweet and Bitter Stuff of Wonder
Brought to you by Mary K
***
В четвъртък четвъртините възкръсват,
а земята все е тъмна, разпокъсана.
И земята все не иска
да ни върне там при изгрева.
Четвъртините на нощните ни страници,
половинки на замислени избраници –
две по две възкръсват, заминават
с утрото на петъка се забавляват.
За този специален и четвъртит ден от седмицата има и стихотворение на английски. Може да се прочете тук.
Ето ги Ликвидаторите и на български език (преведено или пренаписано)
Ликвидаторите на Чернобил –
военни, служещи,
работници, миньори –
хора,
осемстотин хиляди живота
–
Погубени
някои на място – драматично,
други по-късно – паметно трагично,
трети – късно, по-късно, отчаяно и тъжно
–
Отидоха,
защото техните деца можеха да
играят, живеят и страдат
без тях дори.
–
А ние просто се възползвахме.
Ето къде още реших да участвам през ноември: Ноемврийското предизвикателство “Стихотворение на ден”, организирано от Райтърс Дайджест.
Това определено е по-лесно от писането на роман. От друга страна, няма да се пише за каквото ми хрумне, а за каквото поръча Робърт. Всеки ден – нова тема, а може би и нова форма. Не всички форми са благодатни и леки, като блиц-стихотворението или хайку–то. Последната предложена си беше трудна.
Вече обмислям графика си и се чудя с какъв акъл се хванах. Ще спра тренировките, детето ще остава при баба си две нощи, това ми дава четири вечери. Всяка сутрин преди работа по час и половина, всяка вечер преди лягане по час и половина.