Присядаш тихо и се взираш,
а пред очите ти минават, без да спират
керваните на нощните ти мисли,
забили поглед в пясъчните писти
или зареяли го към оазиси далечни…
и времето за сън изтече…
Присядаш тихо и клепачите залепват,
керваните вървят, пред теб потрепват
отровните оазиси далечни.
You may also like:
