A friend of mine

A friend of mine will need a place

to hide and rest,

and for the rest.

A friend will need to have to need,

and then again,

will need the best.

Добра формулировка

Мисъл, която звучи добре, е добре формулирана. Не е непременно вярна.

We are all faced with a series of great opportunities brilliantly disguised as impossible situations. – Charles Swindoll

Всички сме чували тази, и подобна на нея, като например: “Когато животът ти предлага лимони, направи си лимонада.”

Колко от хората, които познавате, са успели в това? Дали тази тяхна способност е възпитана, или те просто са родени с нея? Кои са родителите им?

За лингвисти и преводачи тези мисли са упражнение и удоволствие, както задачите за математиците.

Cynicism – the wisened old age of idealism (misleading title)

“Inside every cynical person, there is a depressed idealist”

Why are so many idealists depressed? Is cynicism wisdom or simply old age? We say old is wise assuming that old age knows the answers to most questions. Is that helpful, or limiting?

On the other hand, what do limitations matter in old age? You’re anyway at the end of your road… So, could it be despair, instead of wisdom?

I don’t know so many wise old people, as frankly rude and spiteful. And they are all poor, of course.

So, could we say that money makes the difference between wisdom and despair?

And, could we say that remaining time to live makes the difference between cynicism and idealism?

Превод на абревиатури

Неунифицираната преводаческа практика позволява разнообразие при превода на съкращения. Преводачите избират дали просто да транслитерират, дали да преведат и да транскрибират, или след превода да изпишат целите изрази. Напоследък се налага последния метод, като най-удачен и разбираем за клиента. (Без значение, че оригиналният текст най-вероятно не е особено разбираем за читателя си.)

А какво да правим с неизяснените абревиатури, както в случаите, когато и клиентите не са наясно със значението им, като например учебни предмети от дипломите за висше образование, получени отдавна?

Waterloo, 1815

И други съдбоносни случайности щяха да се намесят впоследствие. Скрижалите на деветнадесети век не предвиждаха Наполеон да излезе победител при Ватерло. Време беше да падне този исполин. Беше натежал прекомерно в съдбините на народите. Димящата кръв, препълнените гробища, разплаканите майки са страшни обвинители.

Ватерло не е сражение, а кръговрат на вселената.

(Клетниците, В. Юго)

shadow where we used to see only light

Всеки вижда мислено Наполеон на кон, застанал на височината Росом с далекоглед в ръка в утрото на 18 юни 1815 година.

Доскоро той беше обкръжен с ореол. Но историята си каза думата: тя е безпощадна и често хвърля сянка там, където сме виждали само светлина. Опожареният Вавилон засенчва славата на Александър, окованият във вериги Рим засенчва славата на Цезар, разрушеният Ерусалим засенчва славата на Тит. Тиранията надживява тиранина.
(Клетниците В. Юго)

Подлизурки ли са медиите?

Тук

***

The Bulgarian President accused the Prime Minister of stressing and pressing the media. The Prime Minister, in turn, asked the media if they really felt so and asked those who did, to complain in public. The media, in their turn, invested great energy in their responses that, invariably sounded like: “Noooooo, definitely Noooooo. We are neitherpressed, nor stressed.” Such great energy did they put in this fast reaction, that it sounded overdone.

During this exchange of opinions the general public looked indifferently and in apathy.

In May

Алените макове
са капки кръв
в зеления безкрай до пътя,
разпръснати
край сивотата на асфалта.
При полъха на вятъра туптят,
с очи ги вдишваме
и спират ни дъха.

Как четеш? или Честит 24ти май!

Честит празник на писмеността, това е празникът на смисъла на буквите, градивната основа на всичко.

Ето, че приемам щафетата от Янина и пристъпвам към същественото:

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Когато бях ученичка, редовно четях книга, докато обядвах, понеже в другото време трябваше да уча. Затова и всички книги бяха пълни с трохи от хляб. Добре, че друго не попадаше в тях. Вече избягвам да го правя.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Различно – каквото ми се пие. Или нищо.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Идеята ме ужасява. Когато искам да отбележа нещо, го преписвам на малко листче и го поставям между страниците.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

С разделители. За съжаление имам много малко и за целта използвам най-различни “пособия” – календарчета, брошурки на филми, визитки, поздравителни картички. Мечтая си за комплект разделители.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

И двете. Художествената я предпочитам, разбира се.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Мога да спра по всяко време. Когато станеш възрастен, се научаваш да го можеш.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

Всъщност не. Само се забавям. Удължавам агонията, така да се каже.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Не винаги. Иначе в първи курс в университета нямаше да успея със списъка по литература.

Какво четеш в момента?

“Клетниците” на Юго, “Властелинът на пръстените” на Толкин и разни работи на О. Уайлд.

Коя е последната книга, която си купи?

“Властелинът на пръстените” на Толкин.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Мога по няколко, но не ми харесва. Правя го, защото различните книги, които чета, се намират на различни места, където попадам – имам за спалнята, за хола, за офиса и за колата.

Имаш ли си любимо място/време за четене?

Теоретично, в мечтите си – да. Но на практика чета навсякъде и винаги, когато е възможно. Теоретичното е: следобед близо до отворен прозорец или близо до радиатора (зависи от сезона) в удобен фотьойл (който не съществува в настоящото ми жилище) или на дивана.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Може би самостоятелни книги, защото бързо ми омръзва.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

И да има, едва ли някой ще ме послуша. Българските поети.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

Хм, по периоди. Ако в един период има различни размери, правя втора група от същия период с другия размер. Мразя подреждане по форма и размер или цвят (хахаха, Яни, нищо лично – “Еми… подреждам ги по цветове”).

Сега и аз ли трябва да предам щафетата? Едва ли ще мога. Нямам четящи познати с блогове :)

Beginning of May

Зелените кестени …
Зелените им листа
и белите цветове на кестените
са навсякъде.
Поглеждаш ги и се стопяват,
отместиш поглед – избуяват.
В отчаянието те потискат,
а в радостта добавят плътност,
възторг
и близост.

Зелените листа
и белите цветове на кестените
по булеварда
са нашето убежище
(за дробовете и сърцата ни,
не само за очите).