Then snow began falling again. It snowed straight for three long days and nights. Temperatures plummeted, not only outside. Inside too – should you stray away from the fire for a couple of meters even, you would feel it. Great winter discomfort took over – they would put on a lot of clothes, as if going out, and that made them clumsy and restricted their movements. Suddenly, no one had a desire for anything gay. Walks were unimaginable; one could hardly force it to oneself to walk from one room to another and pass along the freezing corridors. Reading was also difficult, for your hands would get chilled outside the blanket. She started to envy the cat who lay prostrate in front of the fire, her own bed being somewhat to the far end of her bedroom.
The look out of the window didn’t offer any relief either – neither from the snow, nor in the landscape. She looked and there were no tiny pieces of rock, scattered across the ground, the short black sticks of wood were nowhere to be seen around the tree-trunks at the edge of the forest. Trees themselves had got shorter, their crowns unnaturally large. The snow cover was lying like a quilt, slightly rippled by unknown force, hiding all.
*
Отново заваля сняг. Валя без прекъсване три дълги денонощия. Температурите рязко спаднаха и то не само вън. Вътре също – ако човек се отдалечеше от камината даже само на метър-два, студът се усещаше. Дойдоха и сериозните зимни неудобства – обличаха по много дрехи, сякаш за излизане, а това ги правеше тромави и им пречеше да се движат. Изведнъж на никого не му се занимаваше с нищо забавно. Даже не си представяха разходка – човек едва си налагаше да отиде от една стая в друга и да премине по ледените коридори. И четенето беше трудно, защото ръцете замръзваха вън от одеалото. Започна да завижда на котката, която лежеше пред огъня, защото собственото й легло беше чак в далечния край на спалнята й.
Гледката от прозореца също не предлагаше утеха – снегът беше навсякъде, на пейзажа липсваше релеф. Тя гледаше и никъде не виждаше малките камъчета, разпръснати по земята, късите черни съчки от дърветата ги нямаше около дънерите в края на гората. Самите дървета бяха станали по-ниски, а короните им изглеждаха неестествено големи. Снежната покривка лежеше като юрган, леко набразден от непозната сила, и скриваше всичко.
© 2010 Mariya Koleva
You may also like:
