Fire on the hill

And so – it was a fact! It was here! Or, rather – there! That was real, and there, and then and, it seemed – forever!

However, she knew, that forever often lasts but briefly. A sigh, a heartbeat, the blink of an eye and forever is past.

The wild fire of crocuses was all over the hill. Come sun, go sun, the fire was never gone, but flamed high and vigorous, and untameable. The air was fresh with the scents of life and youth. The sky was high and crystal, never to be reached or clouded. The vision before her suddenly got clear and so wide, and open, and infinite.

Spring is the celebration of life!

*

И ето – случи се! Беше тук! Или по-точно – там! Беше истинско, и беше там и тогава и сякаш завинаги!

И все пак тя знаеше, че вечността често трае само миг. Една въздишка, удар на сърцето, мигване и вечността се превръща в минало.

Дивият пожар на минзухарите беше по целия хълм. Изгрев, залез, пожарът не изчезваше, а гореше на високо, буен и неукротим. Въздухът беше свеж от ароматите на живот и младост. Небето беше високо и кристално, сякаш недостижимо и невъзможно да се заоблачи. Изгледът пред нея изведнъж стана ясен и така обширен, открит и безкраен.

Пролетта е тържество на живота!