As with the ending of the row
we find it so fragile to grow
and spending all our time just musing
we dance to shallow music
and walk in shallow miry waters
where we should climb high over fires
and dancing, walking do we stand
so close and ready for the end.
*
Тъй както в края на реда,
е толкоз трудно нещо да расте
и цялото си време губим ний във чудене,
танцуваме на скучна музика
и в плитките блата пристъпваме,
а пламъците трябва да прескачаме…
и в танци и пристъпване стоим
тъй близо и готови да заспим.
You may also like:
