Winter mood

For so many days she hadn’t gone out. So many days of fierce frost and bleak skies. The murky weather outside had hardly been any inspiration for freshening walks. Even the sight out the window was depressing. The forest across the meadow stood coal-black and desolate against the gray horizon, its tree tops shaping a shaggy and coarse sky-line, deepening the gloominess of the view.

She spent her days doing small chores, having hot drinks and peeping through the window once in a while, to take in  completely the dreary beauty of the reigning winter. For, after all, it was beautiful. Dismal as it was, it was overwhelming and powerful, showing the full might and inexorability of nature – the ultimate and utmost ruler of  everything and all.

*translated*

Толкова много дни не беше излизала. Толкова дни свиреп мраз и смръщено небе. Мрачното време навън изобщо не вдъхновяваше освежителни разходки. Даже да се гледа през прозореца беше потискащо. Гората отвъд поляната се чернееше пусто на сивия фон на хоризонта, а върховете на дърветата чертаеха оръфано и грубо по небето и гледката ставаше още по-нерадостна.

Дните минаваха в дребни домакински задачи, горещи напитки и някой бегъл поглед през прозореца, за да може напълно да възприеме мрачната красота на зимата, която господстваше там. Защото, въпреки всичко, навън наистина беше красиво. Макар и тъжно, беше завладяващо и силно, показваше цялата мощ и неумолимост на природата – върховният и най-велик владетел на всичко и на всички.

Spread the love: