The Grumpy Neighbour

There was an old lady living in the neighbouring mansion, a grumpy old lady whom nobody in the area liked much. Be it as it may, shortly before the winter the local doctor had diagnosed her with a frightening, terminal sentence. Her family lived far, but they visited her on rare occasions, just as they did then.

Other neighbours, having been living there for a longer time – longer than her, told her of their cool relationship. Yet now the situation called for change of weather, so to speak.

What a departing person needs most is human treatment and not sophisticated technology or miraculous medicine.

That is so, but they left her in her last New Year’s Eve. The good practicing Christians that they pretend to be, they left her as never before.

So, she remained all by herself in her big house, very alone indeed.

After the holidays they came to visit carrying millions of cures – to be administered every minute of the day and night, by various means, in different proportions, according to a strict schedule. That was their way to express care and affection.

Disgust is so hard to hide. And forgiveness is so hard to really accomplish.

She thought how frightful and absolute, how unreachable forgiveness was! In the same time, she felt for the lady, and she knew that the lady had never shown kindness to anyone. Her gentle soul suffered and her sense of justice triumphed.

В съседното имение живееше една стара дама – сърдита баба, когото никой в района не харесваше особено. Но както и да е, малко преди зимата местният лекар й беше съобщил страшна и окончателна диагноза. Семейството й не живееше наблизо, но понякога идваха да я видят, както направиха и тогава.

Другите съседи, които живееха там по-отдавна – много повече от нея самата, й разказаха за хладните им взаимоотношения. Обаче сега положението налагаше промяна на посоката на вятъра, така да се каже.

Това, от което най-много се нуждае отчаяният, е човешко отношение, а не сложни технологии или чудодейни лекарства.

Така е, обаче те я изоставиха в последната й новогодишна нощ. Такива добри и практикуващи християни, за каквито се представяха, изоставиха я, както никога преди.

И така тя остана съвсем сама в голямата си къща, наистина много сама.

След празниците пристигнаха и носеха милиони церове – които трябваше да се дават всяка минута от денонощието, по разнообразни начини, в различни дози, по строг график. Това беше техният начин да покажат своята загриженост и привързаност.

Трудно се крие отвращението. И да се постигне действително опрощение също е трудно.

Тя си мислеше за това колко е страшно и окончателно, и колко недостижима е прошката! Едновременно й беше мъчно за дамата и знаеше, че тя никога не е била мила с никого. Нежната й душа страдаше, но чувството й за справедливост тържествуваше.

Spread the love: