Усмихнати, не знаят…
***
Усмихнати, не знаят, че мъглата чака, дъждът ги дебне, а градушката почуква нетърпеливи топчета в скалата.
Не се пилей, те идват със усмивка.
© 2011 Мария Колева
[...]
|
||||||
|
*** В четвъртък четвъртините възкръсват, а земята все е тъмна, разпокъсана. И земята все не иска да ни върне там при изгрева. Четвъртините на нощните ни страници, половинки на замислени избраници – две по две възкръсват, заминават с утрото на петъка се забавляват. За този специален и четвъртит ден от седмицата [...] Ето ги Ликвидаторите и на български език (преведено или пренаписано) Ликвидаторите на Чернобил - военни, служещи, работници, миньори – хора, осемстотин хиляди живота - Погубени някои на място – драматично, други по-късно – паметно трагично, трети – късно, по-късно, отчаяно и тъжно - Отидоха, защото техните деца можеха да играят, живеят и страдат без тях [...] Ето къде още реших да участвам през ноември: Ноемврийското предизвикателство “Стихотворение на ден”, организирано от Райтърс Дайджест. Това определено е по-лесно от писането на роман. От друга страна, няма да се пише за каквото ми хрумне, а за каквото поръча Робърт. Всеки ден – нова тема, а може би и нова форма. Не всички форми [...] |
||||||
|
Copyright © 2012 Mariya Koleva - All Rights Reserved Powered by WordPress & Atahualpa |
||||||