Category Archives: Diary of a Lady

Fragments of a lady’s diary, 18th-19th century England

Fire on the hill

And so – it was a fact! It was here! Or, rather – there! That was real, and there, and then and, it seemed – forever!

However, she knew, that forever often lasts but briefly. A sigh, a heartbeat, the blink of an eye and forever is past.

The wild fire of crocuses was all over the hill. Come sun, go sun, the fire was never gone, but flamed high and vigorous, and untameable. The air was fresh with the scents of life and youth. The sky was high and crystal, never to be reached or clouded. The vision before her suddenly got clear and so wide, and open, and infinite.

Spring is the celebration of life!

*

И ето – случи се! Беше тук! Или по-точно – там! Беше истинско, и беше там и тогава и сякаш завинаги!

И все пак тя знаеше, че вечността често трае само миг. Една въздишка, удар на сърцето, мигване и вечността се превръща в минало.

Дивият пожар на минзухарите беше по целия хълм. Изгрев, залез, пожарът не изчезваше, а гореше на високо, буен и неукротим. Въздухът беше свеж от ароматите на живот и младост. Небето беше високо и кристално, сякаш недостижимо и невъзможно да се заоблачи. Изгледът пред нея изведнъж стана ясен и така обширен, открит и безкраен.

Пролетта е тържество на живота!

Vain expectations

She almost expected that one morning she would wake and look out to find the hill on fire, ablaze with the wild orange of the crocusses.

She expected in vain.

*

Беше сигурна, че скоро ще се събуди и като погледне навън, ще види хълма пламнал от неукротимото оранжево на минзухарите.

Надеждите й бяха напразни.

In the depth of winter

Then snow began falling again. It snowed straight for three long days and nights. Temperatures plummeted, not only outside. Inside too – should you stray away from the fire for a couple of meters even, you would feel it. Great winter discomfort took over – they would put on a lot of clothes, as if going out, and that made them clumsy and restricted their movements. Suddenly, no one had a desire for anything gay. Walks were unimaginable; one could hardly force it to oneself to walk from one room to another and pass along the freezing corridors. Reading was also difficult, for your hands would get chilled outside the blanket. She started to envy the cat who lay prostrate in front of the fire, her own bed being somewhat to the far end of her bedroom.

The look out of the window didn’t offer any relief either – neither from the snow, nor in the landscape. She looked and there were no tiny pieces of rock, scattered across the ground, the short black sticks of wood were nowhere to be seen around the tree-trunks at the edge of the forest. Trees themselves had got shorter, their crowns unnaturally large. The snow cover was lying like a quilt, slightly rippled by unknown force, hiding all.

*

Отново заваля сняг. Валя без прекъсване три дълги денонощия. Температурите рязко спаднаха и то не само вън. Вътре също – ако човек се отдалечеше от камината даже само на метър-два, студът се усещаше. Дойдоха и сериозните зимни неудобства – обличаха по много дрехи, сякаш за излизане, а това ги правеше тромави и им пречеше да се движат. Изведнъж на никого не му се занимаваше с нищо забавно. Даже не си представяха разходка – човек едва си налагаше да отиде от една стая в друга и да премине по ледените коридори. И четенето беше трудно, защото ръцете замръзваха вън от одеалото. Започна да завижда на котката, която лежеше пред огъня, защото собственото й легло беше чак в далечния край на спалнята й.

Гледката от прозореца също не предлагаше утеха – снегът беше навсякъде, на пейзажа липсваше релеф. Тя гледаше и никъде не виждаше малките камъчета, разпръснати по земята, късите черни съчки от дърветата ги нямаше около дънерите в края на гората. Самите дървета бяха станали по-ниски, а короните им изглеждаха неестествено големи. Снежната покривка лежеше като юрган, леко набразден от непозната сила, и скриваше всичко.

© 2010 Mariya Koleva

The Grumpy Neighbour

There was an old lady living in the neighbouring mansion, a grumpy old lady whom nobody in the area liked much. Be it as it may, shortly before the winter the local doctor had diagnosed her with a frightening, terminal sentence. Her family lived far, but they visited her on rare occasions, just as they did then.

Other neighbours, having been living there for a longer time – longer than her, told her of their cool relationship. Yet now the situation called for change of weather, so to speak.

What a departing person needs most is human treatment and not sophisticated technology or miraculous medicine.

That is so, but they left her in her last New Year’s Eve. The good practicing Christians that they pretend to be, they left her as never before.

So, she remained all by herself in her big house, very alone indeed.

After the holidays they came to visit carrying millions of cures – to be administered every minute of the day and night, by various means, in different proportions, according to a strict schedule. That was their way to express care and affection.

Disgust is so hard to hide. And forgiveness is so hard to really accomplish.

She thought how frightful and absolute, how unreachable forgiveness was! In the same time, she felt for the lady, and she knew that the lady had never shown kindness to anyone. Her gentle soul suffered and her sense of justice triumphed.

В съседното имение живееше една стара дама – сърдита баба, когото никой в района не харесваше особено. Но както и да е, малко преди зимата местният лекар й беше съобщил страшна и окончателна диагноза. Семейството й не живееше наблизо, но понякога идваха да я видят, както направиха и тогава.

Другите съседи, които живееха там по-отдавна – много повече от нея самата, й разказаха за хладните им взаимоотношения. Обаче сега положението налагаше промяна на посоката на вятъра, така да се каже.

Това, от което най-много се нуждае отчаяният, е човешко отношение, а не сложни технологии или чудодейни лекарства.

Така е, обаче те я изоставиха в последната й новогодишна нощ. Такива добри и практикуващи християни, за каквито се представяха, изоставиха я, както никога преди.

И така тя остана съвсем сама в голямата си къща, наистина много сама.

След празниците пристигнаха и носеха милиони церове – които трябваше да се дават всяка минута от денонощието, по разнообразни начини, в различни дози, по строг график. Това беше техният начин да покажат своята загриженост и привързаност.

Трудно се крие отвращението. И да се постигне действително опрощение също е трудно.

Тя си мислеше за това колко е страшно и окончателно, и колко недостижима е прошката! Едновременно й беше мъчно за дамата и знаеше, че тя никога не е била мила с никого. Нежната й душа страдаше, но чувството й за справедливост тържествуваше.

Into the New Year

Well into the New Year the weather changed again. The Eve was spring-like. Everybody was out for the fireworks of the central mansion. Splendid! Wonderful, as always! Those aristocratic neighbours knew their way with fireworks, for sure. She had heard stories of their cruel treating the servants at the mansion, but in social events their splendour was unmatched!

The young grandson of the neighbours came for the holidays, so they got introduced. A charming young man, of many skills and accomplishments. Certainly an attractive match for every well-bred girl. He stayed for some days, they met a couple of afternoons for tea, and he joined her on several walks in the forest.

The warm weather gave the walks their previous freshness and peace. Although the trees were still bare and black, they did not appear threatening, but simply wet and somehow small. How wonderful the stormy greatness of nature retreated before its mild caress!

След Нова година времето се промени отново. В Новогодишната нощ беше като пролет. Всички излязоха да гледат фойерверките от централното имение. Великолепни! Чудесни, както винаги! Аристократичните съседи наистина разбираха от фойерверки. Беше чувала как жестоко се отнасят със слугите в имението, но при обществени събития великолепието им беше несравнимо!

Младият внук на съседите пристигна за празниците и ги запознаха. Очарователен младеж, с много умения. Наистина привлекателна партия за всяка благородна девойка. Остана известно време, срещаха се следобед за чай и я придружи в няколко разходки в гората.

Топлото време върна предишната свежест и спокойствие на разходките. Макар дърветата все още да бяха голи и черни, не изглеждаха застрашителни, а просто мокри и някак малки. Как чудно бурното величие на природата отстъпи пред нежната й милувка!

Cold retreats

And so, the cold days retreated. The weather after Christmas was surprisingly bright and warm. There was some rain, to be sure, but not for long. She started to go out again, but not for walks – it was too boggy owing to the rain. Rather, she drove to the village to do some shopping for the holidays. For the first time after a long pause, shopping made her feel well. For once she didn’t worry about money, or debts, but could shop her full.

И ето, че студените дни свършиха. За учудване времето след Коледа беше ясно и топло. Е, валя малко дъжд, но за кратко. Тя пак започна да излиза, но не на разходки – беше твърде кално от дъжда. Вместо това излизаше с колата – ходеше до селото да пазарува за празниците. За първи път от много време пазаруването й харесваше. Поне веднъж не се безпокоеше за пари и дългове и си пазаруваше, колкото й душа искаше.

Winter mood

For so many days she hadn’t gone out. So many days of fierce frost and bleak skies. The murky weather outside had hardly been any inspiration for freshening walks. Even the sight out the window was depressing. The forest across the meadow stood coal-black and desolate against the gray horizon, its tree tops shaping a shaggy and coarse sky-line, deepening the gloominess of the view.

She spent her days doing small chores, having hot drinks and peeping through the window once in a while, to take in  completely the dreary beauty of the reigning winter. For, after all, it was beautiful. Dismal as it was, it was overwhelming and powerful, showing the full might and inexorability of nature – the ultimate and utmost ruler of  everything and all.

*translated*

Толкова много дни не беше излизала. Толкова дни свиреп мраз и смръщено небе. Мрачното време навън изобщо не вдъхновяваше освежителни разходки. Даже да се гледа през прозореца беше потискащо. Гората отвъд поляната се чернееше пусто на сивия фон на хоризонта, а върховете на дърветата чертаеха оръфано и грубо по небето и гледката ставаше още по-нерадостна.

Дните минаваха в дребни домакински задачи, горещи напитки и някой бегъл поглед през прозореца, за да може напълно да възприеме мрачната красота на зимата, която господстваше там. Защото, въпреки всичко, навън наистина беше красиво. Макар и тъжно, беше завладяващо и силно, показваше цялата мощ и неумолимост на природата – върховният и най-велик владетел на всичко и на всички.